Компаниите ще могат да регистрират домейни, за които притежават запазена марка, а правителствата ще получат възможност да отделят своите в запазен списък. Населението на Азия ще получи възможност да се сдобие със собствени .asia домейни, когато услугата стартира през февруари 2008 г., предава BBC.

Работата по създаването на домейна .asia започна през 2000 г. Организацията DotAsia спечели официално одобрение да създаде домейна в средата на октомври 2006 г. и първите .asia домейни би трябвало да започнат да съществуват в Интернет през март 2008 г.

За разлика от други администратори на Интернет домейни, плановете на DotAsia се състоят в това чрез търг да се определи на коя организация да се даде определен домейн. Организацията или компанията, която предложи най-висока цена, ще спечели правото да притежава даденото име.

Географският обсег на домейна .asia се простира от Австралия до Близкия изток. Общо 20 организации засега са се записали за .asia.

Домейнът .asia е вторият регионален домейн, който ще стане реалност след европейския .eu, чиито продажби започнаха през април 2006 г. Очаква се да се появят в най-скоро време и други регионални домейни за Африка и Латинска Америка.

Експерти посочват, че много от първоначалните искания за домейни .asia ще идват от компаниите, които ще трябва да защитят търговските марки, които притежават в региона.

Въпреки разнообразието от езиците, които се говорят в Азия, всички домейни предложиха първоначално да се използва латинската азбука, която вече е използвана в установени домейни като .com и домейни на дадени страни като .uk за Великобритания.

Визуализация на най-страшния кошмар на пътния полцай – автомобил без шофьор Фотограф: GULIVERPHOTOS

vbanericapital(5); vbanericapital(6); vbanericapital(7);

Представете си една обикновена делнична сутрин. Трябва да се доберете до работа възможно най-бързо, междувременно да изпратите четири мейла, да проведете спешен телефонен разговор, да проверите електронната си поща, по възможност да се избръснете/гримирате и да закусите. Всичко това можете да свършите… в колата си, докато тя ви вози сама до желаната от вас дестинация. Дори се е погрижила да затопли купето още преди да сте се качили в него.

В момента всичко това звучи по-скоро като фантазия, но няколко скорошни събития подсказват, че тази визия може да се превърне в реалност доста по-рано, отколкото си мислим. Технологиите, набиращите сила проблеми, свързани с трафика и безредиците по пътищата, както и няколко авангардни военни разработки направиха възможно едно на пръв поглед типично автомобилно състезание, проведено в САЩ на 3 ноември тази година. В него участваха превозни средства, които достигнаха финала без каквато и да било човешка намеса. Резултатите от тази технологична надпревара демонстрираха на практика феноменалния напредък, достигнат при разработването на коли, управлявани от изкуствен интелект.

Изминатият път

Първите стъпки в създаването на интелигентни автомобили – такива, които могат да се движат без директна човешка намеса, са направени от група японски учени преди около тридесет години. В далечната 1977 г. в Университета по механично инженерство, локализиран в Токуба, превозно средство без шофьор изминава скромно разстояние от няколко десетки метра със скорост от 30 км/ч., ръководейки се от специални знаци, поставени по пътя. По-късно, през 80-те години, Европейската комисия (ЕК) финансира с $800 млн. инициативата EUREKA Prometheus Project – един от най-големите проекти за разработване на интелигентни превозни средства. Американската агенция за перспективни отбранителни разработки (DARPA) от своя страна започва инициатива, вследствие на която робоколите са оборудвани с лазерни радари, компютърно зрение и автономна система за компютърно управление. През 90-те години интересът към подобен тип инициативи нараства, вследствие на което стартират множество проекти, които увеличават постиженията в сферата. В средата на миналото десетилетие няколко отделни работни групи реализират сериозен успех – изминаване на разстояния от порядъка на 1600 до 5000 км със скорост, на моменти достигаща между 130 и 175 км/ч. При тези експерименти обаче все пак има минимална човешка намеса – около 5% от цялостното време на пътуванията.

Постепенно еволюира и самата идея за създаване на превозни средства, контролирани от компютър. Покрай това обаче възникват и много въпроси относно социалния аспект на подобно явление. Ще доверили човек живота си на машина? Как ще се процедира при евентуални нарушения на законите по пътищата от робоколите? И кой ще носи отговорност за това? Покрай цялостния напредък в тази сфера са формулирани и основните технологични пречки, някои от които вече са преодолени, други обаче все още измъчват учените.

Препятствията

Едно от най-важните изисквания към интелигентните коли е да могат да достигат предварително зададена дестинация. Благодарение на спътникови навигационни системи (GPS) и други технологии днес това е напълно възможно. Друг елемент от цялостната концепция за робоколите е възможността те да се движат сами – да ускоряват, да спират, паркират, маневрират и т.н. И тук автоинженерите не срещат особени трудности. Подобни системи се вграждат от години в комерсиални автомобили. Това са т.нар. автопилоти, които с лека модификация биха могли да се превърнат в завършено решение на този проблем.

За да се ориентират добре в околната среда, автомобилите на бъдещето трябва да разполагат със сензори (лазерни, радарни и под формата на системи за наблюдение), които да отчитат какво всъщност ги заобикаля, на какво разстояние са предметите и другите коли в движението. В тази насока все още няма напълно функционираща система.

Най-сериозното предизвикателство за превозните средства на бъдещето обаче е възможността им да се ориентират в реално време при неочаквани промени в пътната обстановка. Надежди за напредък в тази насока дава състезанието, проведено в Калифорния, където шест роботизирани коли изминаха разстояние от около 85 километра в естествена градска среда, спазвайки правилата за движение по пътищата. Все още обаче има много хора, които са скептично настроени към възможността машина да реагира адекватно в непредвидена ситуация, каквато е например внезапната поява на дете на пътя, неоправдано рязко спиране на движещ се отпред автомобил и т.н.

Финалът

Едва ли някой може да каже със сигурност кога точно по пътищата на големите градове ще се появят първите комерсиални модели интелигентни коли. Вече съществуват обаче различни предложения как точно да се случи това. Организации като Европейската комисия стимулират проекти, свързани с разработката на иновативни автомобили. Такива са CyberCars, CyberCars 2 и CityMobil. Последният проект например се осъществява от консорциум, съставен от 28 партньора – университети, производители на превозни средства, изследователски центрове и организации, свързани с публичния транспорт, локализирани в 10 европейски държави. Една от целите на инициативата е преодоляване на социалните пречки, които биха се превърнали в спънка за евентуалното масово навлизане на робоавтомобилите. А крайната цел е да се предложи продукт, който да е изцяло в полза на клиента – екологично чист, пестящ време, по-надежден от съвременните транспортни средства и разбира се – по-безопасен.

Разработката на коли, които се управляват сами, е ключова бъдеща цел и в плановете на големите автомобилни производители, казва Лари Бърнс – вицепрезидент по развитие и стратегическо планиране в General Motors, цитиран от bbc.co.uk. Той смята, че технологиите са достатъчно напреднали, за да можем да очакваме интелигентните автомобили да се появят по пътищата още през 2015 г.

Лакшми Татма (Lakshmi Tatma) се родила преди 2 години в бедния, северен щат Бихар, край границата с Непал, на празника в чест на бога-закрилник на света Вишну, който също има 4 ръце. Затова майка й Пунам Деви (Poonam Devi) смята, че дъщеря й е “чудо и превъплъщение на Вишну”.

Момиченцето всъщност е родено срастнато с т. нар. “паразитен близнак”, при който

липсва глава, но има собствени гръбначен стълб, ръце, крака и бъбреци. Той е свързан с Лакшми в таза. В случая има множество усложнения – двата гръбнака са свързани, налице са 4 бъбрека, има сплитане на нервите, както и 2 стомашни и гръдни кухини. В резултат на малформациите детето не може да ходи, нито да стои изправено.

Екипът от 30 хирурзи ще работи за разделянето на гръбначния стълб и бъбреците на Лакшми от тези на близнака, съобщава BBC News. “Подготвени сме за 40-часова операция, но ако всичко върви гладко, може да свършим много по-бързо”, заяви д-р Патил. Според него риска за живота на Лакшми е между 20% и 25%, посочва The Guardian. Без интервенцията, момиченцето никога няма да може да ходи и едва ли ще оцелее до тийнейджърска възраст.

“За щастие, при Лакшми има пълноценно оформено тяло с почти идеални органи. Скелетната й система се състои от 2 тела, свързани в таза. Самата операция, въпреки някои трудности, не е от най-сложните в света. Необичайното в случая е начинът по-който са свързани телата на близнаците, на практика като огледален образ”, допълни д-р Патил преди операцията.

Родителите на бебето са обикновени работници с малки доходи и получили отказ за операцията в няколко болници, преди да пристигнат в Sparsh Hospital в Бангалор. Принципно интервенцията струва 100 000 паунда, но няма да струва нищо на семейство Татма. Бащата на момиченцето, Шамбу Дас (Shambu Das), разказва, че след като пътуващ цирк се опитал да купи дъщеря му като атракция, семейството трябвало да я крие през последните няколко месеца преди операцията. Въпреки че всички в нашето село я смятат за божество, ние се надяваме след операцията тя да се превърне в нормално момиченце, заключава Шамбу.

Срастнати близнаци се раждат сравнително рядко – веднъж на около 200 000 раждания. Те се развиват от единична оплодена яйцеклетка, затова винаги са идентични и от един пол. Шансовете за оцеляване на подобни близнаци се движат между 5% и 25%, като в историческите данни за последните 500 години, има сведения за 600 оцелели двойки срастнати близнаци, 70% от които са момичета.

Южноафриканските моряци за пръв път виждат такова нещо и приближаването на айсберга било оценено като извънредно произшествие.

Мнението им споделят и местните еколози. “ Фактът, че отломък от ледената покривка на Антарктида е стигнал до южноафриканското крайбрежие потвърждава теорията, че глобалното затопляне се отразява най-силно в Южното полукълбо и в района на Южния полюс, над които е и най-голямата озонова дупка“, казват те.

Според сътрудника на Националния институт за спасяване на морето Крейг Ламбинон, морските власти също са възприели съобщението за появата на айсберга крайно сериозно. Морската радиослужба е излъчила в ефир предупреждение към всички морски съдове, които са на дрейф в района на ледената планина.

Морската спасителна служба „транспортира“ в момента айсберга в залива Свети Франциск, където той няма да пречи на корабоплаването. В операцията участват и военноморските сили, освен цивилните.

Ръководителят на изследването е Андрю Коен (Andrew Cohen) от Аризонския университет в Тусон (University of Arizona in Tucson). Резултатите от него са публикувани в списание PNAS. В доклада се казва: “Езерото Малави е едно от най-дълбоките в света. По него може да се определят историческите изменения на климата. По време на мегазасушаването водоема е намалил нивото си с 600 метра, което означва, че е изгубил рекордно количество вода по време на съществуването си”.

Коен добавя, че според археологическите данни в Африка са открити много малко следи от човешка дейност по време на голямата суша. Изследователят вижда в това потвърждение на една от теориите за произхода на човека. “Възможно е съвременните хора действително да са произлезли само от няколко човека, които са успели да преживеят този страшен исторически период и са живели в този район преди около 70 хиляди години. Тази суша почти е унищожила популацията”.

Преди около 70 хиляди години климатът в тропическа Африка става по-влажен. Има археологически свидетелства, че именно през това време броят на първопитните хора нараства и те започват да мигрират по Северна Африка и на другите континенти.

В миналото компанията публикува данни, отнасящи се само до една група страни. Статистиките на comScore и нейният конкурент Nielsen/NetRatings се наблюдават много внимателно от анализаторите на индустрията, макар и че двете фирми за измерване на интернет използват онлайн техники за събиране на информация, неодобрявани от повечето компании за проучвания.

Според данните от услугата qSearch 2.0 на comScore, през август са били направени над 37 милиарда търсения в световен мащаб чрез Google. Това е около 60% от всички търсения по света, а в САЩ – 50%. На второ място за пореден път се намира Yahoo с 8.5 милиарда търсения, следвана от Baidu.com с 3.3 милиарда, Microsoft с 2.2 милиарда и NHM с 2 милиарда.

В Китай, една от малкото страни, където Google не доминира, Baidu показва как един регионален играч може да пробие в топ 5 чрез пълното управление на един огромен пазар, посочватг от comScore. Резултатите на китайската търсачка е много вероятно да продължат да се подобряват.

Основното предимство на Baidu пред Google в Китай е, че търсачката има здрави традиции в страната, тъй като се е появила там много преди Google. NHM, от своя страна, е господар на пазара в Южна Корея, тъй като е успяла да отговори на предпочитанията на потребителите за човешки взаимоотношения пред софтуера, за да се получат по-стойностни резултати от търсенето.

Докладът на comScore е анализирал търсенията на 2 милиона потребители от 170 страни. Те се са съгласявали да инсталират проследяващ софтуер на своите компютри, като често са били съблазнявани с безплатни продукти и услуги, като скрийнсейвъри, игри и онлайн бекъп. comScore е събирала информация и чрез телефонни методи, като данните за търсенията са били обработвани, според възраст на потребителите, доходи и други фактори, различаващи групите.

Според проучването, през август над 754 милиона души са извършвали интернет търсене, като средно на човек се падат близо по 81 търсения, което прави около 61 милиарда търсения общо. В Европа и Латинска Америка, където проникването на интернет се увеличава бързо, броят на търсенията на човек надвишава средния.

Новата мрежа се нарича Dynamic Circuit Network и първоначално от нея ще се възползват около 200 научни и изследователски организации. Очаква се Интернет 2 официално да стартира през януари 2008 година.

Мрежата ще работи по протокол IPv6 с гарантирана скорост на предаване на данни първоначално от 10 Gbps за всеки сегмент. В някои участъци от мрежата скоростта ще бъде увеличена до 40 и дори до невероятните 100 гигабита в секунда.